9.09.2024 г., 5:12

Един забравен птичък

279 2 1

ЕДИН ЗАБРАВЕН ПТИЧЪК

 

... от фасове, на спирката събрани,

си сви цигарка старият клошар

и хляб от боклукчийските казани

на гълъбите хвърли – Божи дар,

с трицона от две рибени консерви

прилъга котарака с: – Писи-пис!

А от небето слизаше септемврий –

тъй окъснял за плажа курортист,

а гларусът изгълта ми хот-дог-а

и – месершмит! – над мене отлетя,

 

и седнах като стар тибетски йога

на лотос връз градинските цветя,

на пейката край мен се тръшна мракът,

децата се прибраха от игра,

а аз ще дремна мъничко на лакът –

нощта е още топла и добра,

какво пък, лека нощ! – ще спя самичък,

или ще ви досаждам във Фейсбук –

забравен в есента самотен птичък,

неотлетял със ятото на юг.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...