ЕДИН ЗАБРАВЕН ПТИЧЪК
... от фасове, на спирката събрани,
си сви цигарка старият клошар
и хляб от боклукчийските казани
на гълъбите хвърли – Божи дар,
с трицона от две рибени консерви
прилъга котарака с: – Писи-пис!
А от небето слизаше септемврий –
тъй окъснял за плажа курортист,
а гларусът изгълта ми хот-дог-а
и – месершмит! – над мене отлетя,
и седнах като стар тибетски йога
на лотос връз градинските цветя,
на пейката край мен се тръшна мракът,
децата се прибраха от игра,
а аз ще дремна мъничко на лакът –
нощта е още топла и добра,
какво пък, лека нощ! – ще спя самичък,
или ще ви досаждам във Фейсбук –
забравен в есента самотен птичък,
неотлетял със ятото на юг.
© Валери Станков Всички права запазени