Единение
458
0
0
Гласът ти ромолящ ако ме буди,
вълна от нежност мигом ме облива,
и вдъхновен като в години луди,
до вечер ще творя с искрица жива.
С дланта си малка ласкаво ли галиш,
сърцето еликсир като че пие,
и сепват се заложбите заспали,
и няма мрaчна мисъл да се вие.
Живот, заченат с обич между двама,
с успех и слука, казват, е окрилен.
Дано е тъй, защото зная само:
от теб го искам, като тебе силен.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Владимир Костов Все права защищены
