Единение
457
0
0
Гласът ти ромолящ ако ме буди,
вълна от нежност мигом ме облива,
и вдъхновен като в години луди,
до вечер ще творя с искрица жива.
С дланта си малка ласкаво ли галиш,
сърцето еликсир като че пие,
и сепват се заложбите заспали,
и няма мрaчна мисъл да се вие.
Живот, заченат с обич между двама,
с успех и слука, казват, е окрилен.
Дано е тъй, защото зная само:
от теб го искам, като тебе силен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Владимир Костов Всички права запазени
