Единствен
Влюбих се в очите ти прекрасни,
влюбих се и в искреното ти сърце,
влюбих се във устните ти страстни,
влюбих се във теб момче.
Обичах те, когато казвах че те мразя,
обичах те, но името ти не мълвях,
защото ми се струваше опасно,
защото ме е страх от любовта.
Сега отиваш надалече
и взимаш част от моята душа...
Защо оставаш ме човече,
обичам те-не го ли ти разбра?
Казват, че щастието идва само,
а моето щастие си ти!
Какви ли ще ми бъдат дните-
сълзи, сълзи, сълзи...
Мъка пълни моята душа,
която на парченца се разкъсва,
но върви това е твоята съдба,
върви напред и не се обръщай!
А аз оставам тук-
да търся теб във нечии очи,
но едва ли ще има заместител,
защото единствен беше ти!
Само ти в сърцето ми навлезе,
само ти получи моята топлина
и нека тя да ти напомня
за момичето със кестенявата коса.
За онова момиче малко, недорасло,
за неговите искрени очи,
за любавта която ти даряваше,
за хубавите светли дни.
И може би, когато ти се върнеш
от нея ще е останало прахта,
прахта, сълзи, любов обречена,
нещастна обич и една душа.
На гроба й отиди тогава,
цветенце малко поднеси,
усмихни се и кажи, че си се върнал,
обърни се и тръгни си ти!
ЕДИНСТВЕН МОЙ, ВЪРВИ!
влюбих се и в искреното ти сърце,
влюбих се във устните ти страстни,
влюбих се във теб момче.
Обичах те, когато казвах че те мразя,
обичах те, но името ти не мълвях,
защото ми се струваше опасно,
защото ме е страх от любовта.
Сега отиваш надалече
и взимаш част от моята душа...
Защо оставаш ме човече,
обичам те-не го ли ти разбра?
Казват, че щастието идва само,
а моето щастие си ти!
Какви ли ще ми бъдат дните-
сълзи, сълзи, сълзи...
Мъка пълни моята душа,
която на парченца се разкъсва,
но върви това е твоята съдба,
върви напред и не се обръщай!
А аз оставам тук-
да търся теб във нечии очи,
но едва ли ще има заместител,
защото единствен беше ти!
Само ти в сърцето ми навлезе,
само ти получи моята топлина
и нека тя да ти напомня
за момичето със кестенявата коса.
За онова момиче малко, недорасло,
за неговите искрени очи,
за любавта която ти даряваше,
за хубавите светли дни.
И може би, когато ти се върнеш
от нея ще е останало прахта,
прахта, сълзи, любов обречена,
нещастна обич и една душа.
На гроба й отиди тогава,
цветенце малко поднеси,
усмихни се и кажи, че си се върнал,
обърни се и тръгни си ти!
ЕДИНСТВЕН МОЙ, ВЪРВИ!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Теодора Михайлова Все права защищены
