15 февр. 2011 г., 19:40

Единствен съдник и свидетел на едно прелюбодеяние 

  Поэзия » Другая
5.0 / 9
881 0 12
Звънецът глухо,
несмело звъни,
сякаш се страхува
да не сепне съвестта ми.
Отварям -
вън на прага чакаш ти,
а от прегръдката ти ме разделя
дълъг миг
на изтезание.
Затваряме вратата онемяла,
а тя ни гледа,
без очите ù да мигнат ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниела Все права защищены

Предложения