Единствен съдник и свидетел на едно прелюбодеяние
Звънецът глухо,
несмело звъни,
сякаш се страхува
да не сепне съвестта ми.
Отварям -
вън на прага чакаш ти,
а от прегръдката ти ме разделя
дълъг миг
на изтезание.
Затваряме вратата онемяла,
а тя ни гледа,
без очите ù да мигнат
и не прегръдка за "Здравей!",
а сякаш за раздяла
е нашият дочакан вик
настигане.
Гравитацията земна
вече не важù,
от страст дори
звездите са пияни,
незнайно как
са слезли
и пируват
в твоите очи
в едно
със сто вселени,
с двеста океана.
Бентовете на фантазията
със целувки срутваш,
дланите ти
са река
за зажаднялото ми тяло,
в пулса на желанието ти
се вслушвам...
Кратка вечност...
Аз и ти
с
ме цяло.
Вратата
кестенявия си поглед
свежда -
единствен съдник
и свидетел
на нощта ни,
захлопва се след теб,
ранява ме,
с надежда,
но нямам право
на обжалване,
присъдата е
безпощадна.
© Даниела All rights reserved.
. Благодарности на всички, които споделиха с мен! 