Единствен ти!

Не искай да остана!
Не ми е възможно!
Аз всичките възможности убих.
Не ме прибирай!
Искам  волност.
Нямаш сили да ме задържиш.
Погали  ме просто,
почуствай ме до себе си.
Не ме притискай, ще ме задушиш.
Защо трябва да се наричам ''твоя''?
Нали един път с мене вървиш.
Аз няма да избягам, може само да се скрия.
Просто да те предизвикам с това.
Изпълваш ме, когато си истински,
бъди такъв и ми дай свобода!
Говори ми, не викай, а леко шепни!
Нека твоя глас като вятър да гали.
Кажи защо искаш да ме приютиш...
ще изстудиш ръката ми, но ще почне да ти пари.
Бъди безгрижен, даже малко небрежен.
Спри да слагаш изпитания на любовта!
Обичам те, когато си единствен и нежен,
а не отдръпнат, ревнив, изгарящ в жарта.
Искам въздух, но мой собствен!
Омръзна ми да дишам от твоя.
Споделяме всичко, но как ще съм твоя,
ако няма възможност да разбера кой си.
Дай ми друг път, да опитам да тръгна,
да разбера какво е да съм без теб.
Единствен мой, на сутринта ще се върна...
не за друго, а за да бъда с теб!