Единствена

9 мар. 2013 г., 20:22

Поэзия » Любовная

1306 0 3

Червената роза мълчи

в ухания нежни увита.

Поглежда ме с топли очи.

Докосва със пръсти мечтите.

И спомени смеят се пак.

Разхвърлят отблясъци сини.

Градът – добродушен селяк,

опива с дъха си на вино.

Резето се хлопва зад нас,

а тъмната улица свети.

Задръжките падат в несвяст,

подобно на цветни конфети.

А розата – просто мълчи,

облечена в тъмночервено,

заключила ято лъчи -

единствена, само за мене.

Тебеширен Венец

halfangel

Книги

12,00 BGN

2020-06-24T01:02:51+03:00 1703 2