Единствена

Mar 9, 2013, 8:22 PM

Poetry » Love

1324 0 3

Червената роза мълчи

в ухания нежни увита.

Поглежда ме с топли очи.

Докосва със пръсти мечтите.

И спомени смеят се пак.

Разхвърлят отблясъци сини.

Градът – добродушен селяк,

опива с дъха си на вино.

Резето се хлопва зад нас,

а тъмната улица свети.

Задръжките падат в несвяст,

подобно на цветни конфети.

А розата – просто мълчи,

облечена в тъмночервено,

заключила ято лъчи -

единствена, само за мене.

Тебеширен Венец

halfangel

Книги

BGN 12.00

2020-06-24T01:02:51+03:00 1729 2

Please sign in with your account so you can comment and vote.