NeYsToimaTa (Мария Златева)
1 8
12 дек. 2005 г., 22:23

Единствена 

  Поэзия
1128 0 3
Всичко свърши ми казваш ти,
и как да повярвам аз на твоите слова?
Сълзите ми се стичат и протягам аз
ръце да докосна твойте устни,
но къде са те?
Друга имаш вече и обичаш нея,
а до вчера на мен се вричаше във вечна обич.
Знам грешница съм,но
толкова ли малко знача аз за теб?
Виждам те със нея,
как галиш нейната коса,
как целуваш и очите,
а преди бях всичко аз за тебе.
Всичко аз ти дадох,
научихте да обичаш,
бях първа аз за теб.
Какво за теб е любовта ми?
Спомени нахлуват в моята душа  и
лицето ми покрито е със сълзи.
И ето-надежда,
появяваш се с усмивка пак,
целуваш ме,нима обичаш ме още?
Впиваш нежно устни в мен,
и усещам как ме желаеш и
изгаряш пак да бъдеш с мен.
И ето тази вечер бях отново твоя,
а на сутринта вече теб те няма,
нима сън беше това?
Не, беше ти,но
защо при нея пак отиваш?
Кажи ми....
Знам че ме обичаш още и
вечно ще съм единствена
във твоето сърце...

© Мария Златева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??