Dec 12, 2005, 10:23 PM

Единствена

  Poetry
1.4K 0 3
Всичко свърши ми казваш ти,
и как да повярвам аз на твоите слова?
Сълзите ми се стичат и протягам аз
ръце да докосна твойте устни,
но къде са те?
Друга имаш вече и обичаш нея,
а до вчера на мен се вричаше във вечна обич.
Знам грешница съм,но
толкова ли малко знача аз за теб?
Виждам те със нея,
как галиш нейната коса,
как целуваш и очите,
а преди бях всичко аз за тебе.
Всичко аз ти дадох,
научихте да обичаш,
бях първа аз за теб.
Какво за теб е любовта ми?
Спомени нахлуват в моята душа  и
лицето ми покрито е със сълзи.
И ето-надежда,
появяваш се с усмивка пак,
целуваш ме,нима обичаш ме още?
Впиваш нежно устни в мен,
и усещам как ме желаеш и
изгаряш пак да бъдеш с мен.
И ето тази вечер бях отново твоя,
а на сутринта вече теб те няма,
нима сън беше това?
Не, беше ти,но
защо при нея пак отиваш?
Кажи ми....
Знам че ме обичаш още и
вечно ще съм единствена
във твоето сърце...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Златева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...