NeYsToimaTa (Мария Златева)
1 8
Dec 12, 2005, 10:23 PM

Единствена 

  Poetry
1135 0 3
Всичко свърши ми казваш ти,
и как да повярвам аз на твоите слова?
Сълзите ми се стичат и протягам аз
ръце да докосна твойте устни,
но къде са те?
Друга имаш вече и обичаш нея,
а до вчера на мен се вричаше във вечна обич.
Знам грешница съм,но
толкова ли малко знача аз за теб?
Виждам те със нея,
как галиш нейната коса,
как целуваш и очите,
а преди бях всичко аз за тебе.
Всичко аз ти дадох,
научихте да обичаш,
бях първа аз за теб.
Какво за теб е любовта ми?
Спомени нахлуват в моята душа  и
лицето ми покрито е със сълзи.
И ето-надежда,
появяваш се с усмивка пак,
целуваш ме,нима обичаш ме още?
Впиваш нежно устни в мен,
и усещам как ме желаеш и
изгаряш пак да бъдеш с мен.
И ето тази вечер бях отново твоя,
а на сутринта вече теб те няма,
нима сън беше това?
Не, беше ти,но
защо при нея пак отиваш?
Кажи ми....
Знам че ме обичаш още и
вечно ще съм единствена
във твоето сърце...

© Мария Златева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??