12 июн. 2013 г., 09:58

Единствена

928 1 0

Име си няма.
Само Единствена.
Чака реда си
на опашка за сбъдване.
Тя е с очи
чисти и искрени.
Пълни с надежда, тишина
и привързаност.
Няма си минало,
а сега и завинаги
гледа те дълго,
копнежно и влюбено.
С ръце
нежни, топли и пламенни,
когато прегърнат,
да ти е сигурно.
Не са груби, тежки,
изстинали,
а чувствени, гальовни,
жаравено силни.

Име си няма.
Любов я наричам.
Само моя.
Единствена...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Соня Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...