12.06.2013 г., 9:58

Единствена

919 1 0

Име си няма.
Само Единствена.
Чака реда си
на опашка за сбъдване.
Тя е с очи
чисти и искрени.
Пълни с надежда, тишина
и привързаност.
Няма си минало,
а сега и завинаги
гледа те дълго,
копнежно и влюбено.
С ръце
нежни, топли и пламенни,
когато прегърнат,
да ти е сигурно.
Не са груби, тежки,
изстинали,
а чувствени, гальовни,
жаравено силни.

Име си няма.
Любов я наричам.
Само моя.
Единствена...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Соня Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...