14 сент. 2010 г., 20:56

Единствена моя 

  Поэзия » Любовная
1987 1 1

Прегърнати,вплели тела уморени,
докосваме погледи с жадни очи.
Стените рушат се и наше е времето
за всички онези наши мечти.

Когато до мене тихо приседнеш
и нежно целунеш ме - спира дъхът,
ревнува морето, щом ме погледнеш,
и някак по-тъжно ръмящ е дъждът.

Нима те не знаят, че се обичаме
и само за нас е създаден света...
Нима не разбират как се обричаме
да бъдем до гроб един с друг в любовта.

Завинаги заедно - аз с теб, ти със мене
и въпреки всичко аз знам - ще вървим,
ЕДИНСТВЕНА МОЯ ЛЮБОВ СПОДЕЛЕНА,
ТИ ЗНАЙ, ЧЕ ОБИЧАМ ТЕ...
(подпис)
                           
... ТВОЯТ ЛЮБИМ

df5182d6-bf8a-4e80-b5e3-2df22e10d692
1.03.01

© Стефан Петков Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??