Единствена моя
Прегърнати,вплели тела уморени,
докосваме погледи с жадни очи.
Стените рушат се и наше е времето
за всички онези наши мечти.
Когато до мене тихо приседнеш
и нежно целунеш ме - спира дъхът,
ревнува морето, щом ме погледнеш,
и някак по-тъжно ръмящ е дъждът.
Нима те не знаят, че се обичаме
и само за нас е създаден света...
Нима не разбират как се обричаме
да бъдем до гроб един с друг в любовта.
Завинаги заедно - аз с теб, ти със мене
и въпреки всичко аз знам - ще вървим,
ЕДИНСТВЕНА МОЯ ЛЮБОВ СПОДЕЛЕНА,
ТИ ЗНАЙ, ЧЕ ОБИЧАМ ТЕ... (подпис)
... ТВОЯТ ЛЮБИМ
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Стефан Петков Все права защищены
