16 февр. 2008 г., 13:02

Единствена Надежда... 

  Поэзия
422 0 3

Умираше последна.

Търгуваше с отпадъци.

Люлееше се, бледна,

летеше сред припадъци.

Крещеше мимолетно.

Заспиваше. На тласъци.

Роди се пълнолетна.

Отричаше се с крясъци.

Изстиваше наивна.

Втрещена и обсебена.

Крещеше инстинктивно.

Молитви я раздираха.

Платена като сянка,

в душа и плът  -  одежда.

Умираше последна.

Единствена Надежда!

                                                                    

                                                               ... За да се роди отново...

© Йоанна Маринова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??