Умираше последна.
Търгуваше с отпадъци.
Люлееше се, бледна,
летеше сред припадъци.
Крещеше мимолетно.
Заспиваше. На тласъци.
Роди се пълнолетна.
Отричаше се с крясъци.
Изстиваше наивна.
Втрещена и обсебена.
Крещеше инстинктивно.
Молитви я раздираха.
Платена като сянка,
в душа и плът - одежда.
Умираше последна.
Единствена Надежда!
... За да се роди отново...
© Йоанна Маринова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
