Единствена Надежда...
Умираше последна.
Търгуваше с отпадъци.
Люлееше се, бледна,
летеше сред припадъци.
Крещеше мимолетно.
Заспиваше. На тласъци.
Роди се пълнолетна.
Отричаше се с крясъци.
Изстиваше наивна.
Втрещена и обсебена.
Крещеше инстинктивно.
Молитви я раздираха.
Платена като сянка,
в душа и плът - одежда.
Умираше последна.
Единствена Надежда!
... За да се роди отново...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йоанна Маринова Всички права запазени
