16.02.2008 г., 13:02 ч.

Единствена Надежда... 

  Поезия
467 0 3
Умираше последна.
Търгуваше с отпадъци.
Люлееше се, бледна,
летеше сред припадъци.
Крещеше мимолетно.
Заспиваше. На тласъци.
Роди се пълнолетна.
Отричаше се с крясъци.
Изстиваше наивна.
Втрещена и обсебена.
Крещеше инстинктивно.
Молитви я раздираха. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йоанна Маринова Всички права запазени

Предложения
: ??:??