22 нояб. 2019 г., 12:41  

Единствено с любов се коленичи...

682 13 15

Земя на заем. Въздух на корем.
И Бог размахващ десетте повели.
Множим се, трупаме и спим. Ядем.
И смеем се на шепа полудели.

На сигурния, топъл, мек диван,
прегръщаме жени опротивели...
Поет на своя малък скрит таван,
се люби с музи - хали завилнели...

Звездите в полунощ така блестят,
отворили небесните олтари...
В легла от тръни всички сити спят
и мъчат ги за утрето кошмари...

А шепа луди будят се към пет,
душите си понесли -газенѝче...
И помнят единайстият завет:
Единствено с любов се коленичи...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...