Земя на заем. Въздух на корем.
И Бог размахващ десетте повели.
Множим се, трупаме и спим. Ядем.
И смеем се на шепа полудели.
На сигурния, топъл, мек диван,
прегръщаме жени опротивели...
Поет на своя малък скрит таван,
се люби с музи - хали завилнели...
Звездите в полунощ така блестят,
отворили небесните олтари...
В легла от тръни всички сити спят
и мъчат ги за утрето кошмари...
А шепа луди будят се към пет,
душите си понесли -газенѝче...
И помнят единайстият завет:
Единствено с любов се коленичи...
© Надежда Ангелова Всички права запазени