19 июн. 2008 г., 11:00

Една безсънна нощ през 2006

1.1K 0 1
Ела в часа на Тишината!
И ако можеш ме спаси...
Без ключ немее там вратата.
Под ключ Сърцето. Пиша стих.

Умора блъска се в Прозорец.
Уж птица, но не може да лети.
Все чудя се какво да сторя...
Ей, Сънна Птицо, долети!

Очите ми горят във тъмнината.
Очи, две огнени сълзи...
Разбъркават Злото и Тъмата.
Виждат живи моите мечти.

Умора ме отнесе във Прегръдка.
Ела! Със мене се носи...
в Царството на Сънната милувка.
Ела! Бъди със мене ти...


Ела във сънната Реалност,
виж тези огнени очи...
Намери ключето от Вратата.
От Тишината ме спаси!


П.С: Преписах стихчето, както е било сътворено онази нощ, с всичките му граматически и правописни грешки. Мислех си да го редактирам... Но вече не беше същото.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анелия Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....