Ела в часа на Тишината!
И ако можеш ме спаси...
Без ключ немее там вратата.
Под ключ Сърцето. Пиша стих.

Умора блъска се в Прозорец.
Уж птица, но не може да лети.
Все чудя се какво да сторя...
Ей, Сънна Птицо, долети!

Очите ми горят във тъмнината.
Очи, две огнени сълзи...
Разбъркават Злото и Тъмата.
Виждат живи моите мечти.

Умора ме отнесе във Прегръдка.
Ела! Със мене се носи...
в Царството на Сънната милувка.
Ела! Бъди със мене ти...


Ела във сънната Реалност,
виж тези огнени очи...
Намери ключето от Вратата.
От Тишината ме спаси!


П.С: Преписах стихчето, както е било сътворено онази нощ, с всичките му граматически и правописни грешки. Мислех си да го редактирам... Но вече не беше същото.