19 июн. 2008 г., 11:00

Една безсънна нощ през 2006

1.1K 0 1
Ела в часа на Тишината!
И ако можеш ме спаси...
Без ключ немее там вратата.
Под ключ Сърцето. Пиша стих.

Умора блъска се в Прозорец.
Уж птица, но не може да лети.
Все чудя се какво да сторя...
Ей, Сънна Птицо, долети!

Очите ми горят във тъмнината.
Очи, две огнени сълзи...
Разбъркават Злото и Тъмата.
Виждат живи моите мечти.

Умора ме отнесе във Прегръдка.
Ела! Със мене се носи...
в Царството на Сънната милувка.
Ела! Бъди със мене ти...


Ела във сънната Реалност,
виж тези огнени очи...
Намери ключето от Вратата.
От Тишината ме спаси!


П.С: Преписах стихчето, както е било сътворено онази нощ, с всичките му граматически и правописни грешки. Мислех си да го редактирам... Но вече не беше същото.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анелия Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...