23 июн. 2011 г., 20:36

Една друга приказка

963 1 9

 

 

 

Изгубих те, преди да те намеря,
преди да те докосна, изкрещях
и едва доловимото доверие
превърна се във пепел и на прах.


Ръцете ми пустеят онемели,
душата ми изгубена мълчи,
очите ми - като сърна плашливи,
погалиха те с ласка, но уви...


Потръпнаха и дланите страхливо,
телата свиха се от студ,
предчувствието ни за дъжд отмина,
но любовта връхлита изведнъж!

 

 

 

 

 

http://www.youtube.com/watch?v=ZalEd_qRJLQ

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Жулиета Великова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...