9 июл. 2024 г., 07:44

Една дръпка още...

433 1 0

Една дръпка още пристрастяване,
това е моето жестоко наказание,
да ме изтръгне никой няма желание.
Даване без получаване, 
какво бе това страдание?
Милувката на мур - не зная..
Сълзите ми - неизлекувани,
с тежки ръце дори са съдени,
рани дълбоки са образували.
Една дръпка още изтезание -
да обичам някого,
с когото цял живот ми е 
една минута мълчание.
Годините в илюзия отминаха,
сега години в мрак ги задминаха,
душата ми така и не утихна,
чака ме аз на бялата порта да пристигна.
Една дръпка сетне облекчение -
кога ще дойде и нейното време,
когато не тежи тежкото бреме
и не съм паднала отново на колене
или висяща на онази висока стена,
където се моля и кълна.
Една дръпка още...
Може би отмъщение,
ала не мога да причиня такова бедствие.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Теодора Компанска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...