Последните слънчеви лъчи прозрачни
приканват тежките облаци мрачни.
Небето се срива - за миг опустява...
след секунди и луната изгрява.
Звезда след звезда бавно прозират
и на своето място в небето се спират.
Очи бледи към свода поглеждат
и сякаш по фантазията си светлините подреждат...
вятър прорязва за миг тишината,
отиде си вече с деня самотата.
Крилете си Нощта разпростря
и твоята сълза дори в окото ти спря.
Духът на тялото ти побягна далеч
и вече не усещаш в плътта си онзи меч.
Болката спира, кръвта ти изстива -
а Нощта става все по-красива!
Черен гарван над тебе грачи,
но Смъртта след тебе вече не крачи.
Бягащи сенки край теб танцуват,
а нощните феи своя празник празнуват.
Застива усмивката, свещта вече догаря...
Вярваш ли, че това на Земята е Рая?