Последните слънчеви лъчи прозрачни
приканват тежките облаци мрачни.
Небето се срива - за миг опустява...
след секунди и луната изгрява.
Звезда след звезда бавно прозират
и на своето място в небето се спират.
Очи бледи към свода поглеждат
и сякаш по фантазията си светлините подреждат...
вятър прорязва за миг тишината,
отиде си вече с деня самотата.
Крилете си Нощта разпростря
и твоята сълза дори в окото ти спря. ...