Една голяма любов
Една голяма любов
Една голяма любов пред вратата ми чака -
премръзнала, боса, жадна, самотна и ничия.
Моли да влезе и да сгрее ръцете си,
да изсуши топлината сълзите, които се стичат.
Една голяма любов по вратата ми хлопа -
бездомна, разплакана, нещастна, изгубена.
Пред вратата стои и се моли, и хлипа,
и трепери от страх - грешна, прокудена.
Аз стоя и я чувам как моли и стене.
Имам дом, но от самота и аз съм премръзнала.
Навън е тъмно, но ето - вече разсъмва се,
а любовта е още отвън - пред дома ми осъмна.
Една любов чака и моли при мене да влезе.
Сама съм. Зная, че с нея няма да зъзна.
С нея ще бъде топло, уютно, а нощите - звездни.
Ключът взимам и към вратата с надежда аз тръгвам.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Яна Танева Все права защищены
