1 мая 2007 г., 08:48

Една хлапачка

652 0 4

В такава нощ най-много ми се пише.
На лампата,
уюта пъстроцветен
танцува
във очите ми.
На чисто
в душата ми се раждат светове.
В главата ми умората се пръсва
на хиляди кристалчести мъниста.
Комплексите на възрастите скъсала
една хлапачка възрастта ми
стиска.
Една хлапачка изпочупва нормите,
на делниците-маскарада
смъква.
Осмисля в смисъл чувствата
безформени,
изчиства
намастиленото в пръстите.
Една хлапачка ме залежда с вяра.
Избърсва сивотата под очите.
Изпира съвестта-
до пребеляване,
отпушила
преглъщаните викове.
В такава нощ съм склонна да прощавам
обидите,
горчилката на хляба.
Една хлапачка ми превързва раните
и ме приспива
с приказки наяве.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мери Добрева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...