Една история
Една история
Нека ти разкажа таз история,
за малкото дете от махалата.
Тук малка скоба ще отворя,
/за егоизма и човещината/.
Бе мрачен и дъждовен ден,
а пред аптеката квартална,
опашката извила се зад мен,
картина бе, съвсем банална.
Едно детенце приближи,
в шепа стискаше парички....
– Чичко, спешно е – кажи,
може ли отпред, пред всички?
Майка ми е много болна.
В миг опашката изригна,
възмутена, недоволна.
– Я го гледай, тарикат,
всички чакат. Марш отзад!
Детето го́рко се разплака,
стоях безмълвен, най-отпред
то си тръгна, без да чака,
и аз не му отстъпих ред.
Когато си напазарувах всичко,
към вкъщи от комшии подочух,
хлапе́то е останало самичко,
майка му... предала Богу дух.
Това е, друже, моята история,
уж принципни сме, но обаче,
принципни сме само на теория,
едно дете направихме сираче.
Весо: 01.04.2020г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Веселин Христов Все права защищены
А иначе....това го написах по подобен случай, само че "героят" беше едно трудолюбиво цигане-сираче, което помагаше на всички в село. На един ще му нацепи дървата, на друг ще напазарува, на трети ща прекопае и хората му даваха по някой лев или храна. Един ден го намират починал в колибата му, бил болен от бронхиална астма и понеже не бил социално осигурен нямал 2,15лв. да си купи от аптеката респиратор за обдишване. И..... те така те!
