22 мая 2008 г., 17:11

Една изгубена любов

1.2K 0 3

Отиде си завинаги от моя свят,

без даже думичка за сбогом.

Избра ти своя път, а аз

останах в тъмното с тъгата.

 

Но може би така е по-добре -

ти там, аз тук - и толкоз.

Избра ти нея, моя свят отне

и тръгна си със гръм и трясък.

 

И само болката остана с мен,

да разкъсва душата ми млада.

Но може би така е по-добре -

върви, аз само мъничко ще страдам.

 

Ти бе силният и сам избра

пътя, който трябва да поемеш.

Погледна ме, във поглед ме събра,

взема сърцето ми и си отиде.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ели Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...