May 22, 2008, 5:11 PM

Една изгубена любов

  Poetry » Love
1.2K 0 3

Отиде си завинаги от моя свят,

без даже думичка за сбогом.

Избра ти своя път, а аз

останах в тъмното с тъгата.

 

Но може би така е по-добре -

ти там, аз тук - и толкоз.

Избра ти нея, моя свят отне

и тръгна си със гръм и трясък.

 

И само болката остана с мен,

да разкъсва душата ми млада.

Но може би така е по-добре -

върви, аз само мъничко ще страдам.

 

Ти бе силният и сам избра

пътя, който трябва да поемеш.

Погледна ме, във поглед ме събра,

взема сърцето ми и си отиде.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ели All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...