22.05.2008 г., 17:11

Една изгубена любов

1.2K 0 3

Отиде си завинаги от моя свят,

без даже думичка за сбогом.

Избра ти своя път, а аз

останах в тъмното с тъгата.

 

Но може би така е по-добре -

ти там, аз тук - и толкоз.

Избра ти нея, моя свят отне

и тръгна си със гръм и трясък.

 

И само болката остана с мен,

да разкъсва душата ми млада.

Но може би така е по-добре -

върви, аз само мъничко ще страдам.

 

Ти бе силният и сам избра

пътя, който трябва да поемеш.

Погледна ме, във поглед ме събра,

взема сърцето ми и си отиде.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ели Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...