Една жена
Жена без име, истинска пантера...
Жена без име, с много имена.
Кажи, приятел, как да я намеря?
Изгубих я сред шумната тълпа.
Усмихна се и тихичко изчезна,
но спомен ми остави занапред.
Една жена в съня ми се намести
тъй както муза - в трепет на поет.
Загали ме със пръстите си хладни
и с бисерна усмивка ме дари.
А сетне си отиде безпощадно,
без поглед или дума... Забрави!
Жена без име, истинска царица,
нахлула дръзко в огнен будоар.
Сълзите ù - мъниста в броеница,
сега са моят властен господар.
Една жена, приятел, ме обсеби...
Жената с най-красивите очи.
И зная, и след сто години време
ликът ù в мене още ще личи...
© Яна Все права защищены