1.02.2013 г., 8:04 ч.

Една жена 

  Поезия
904 0 17

 

Една жена


 

 

 

Жена без име, истинска пантера...

Жена без име, с много имена.

Кажи, приятел, как да я намеря?

Изгубих я сред шумната тълпа.

 

Усмихна се и тихичко изчезна,

но спомен ми остави занапред.

Една жена в съня ми се намести

тъй както муза - в трепет на поет.

 

Загали ме със пръстите си хладни

и с бисерна усмивка ме дари.

А сетне си отиде безпощадно,

без поглед или дума... Забрави!

 

Жена без име, истинска царица,

нахлула дръзко в огнен будоар.

Сълзите ù - мъниста в броеница,

сега са моят властен господар.

 

Една жена, приятел, ме обсеби...

Жената с най-красивите очи.

И зная, и след сто години време

ликът ù в мене още ще личи...

 

© Яна Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много мило, благодаря.
  • От кога не съм влизала, мило дете, а не спираш да ме изненадваш. Драго ми е, страхотно пишеш!
  • Усмихна се всъщност Благодаря
  • Дано си постигнала все пак целта си и да си накарала приятелката си да се усмихне. Хубав стих!!
  • Май твърде задълбочихме анализа на творбата Нека приятелката ми си остане изключителна, той - мой и все така прекрасен, а аз... ще поработя над харесването
  • imperfect (Яна):"Една от най-близките ми приятелки е изключителна жена, напоследък изпаднала в житейска дупка. Много исках да я развеселя, да повдигна самочувствието й.............Обичам да правя хората щастливи... За протокола: имам прекрасен мъж до себе си, и - на ухо - всъщност никак не се харесвам. "

    Освен да опиташ да ги събереш двамата като щастлива любовна двойка - тя "изключителна", той "прекрасен"..., а ти - "нехаресваща се".
  • Много благодаря
  • Много хубаво!
  • Чо
    Евелина
    Белла
    Виктор
    Лина

    Благодаря, приятели!

    Фабер, удивена съм от подробния анализ на крехката ми литературна личност Истината за написването на това стихотворение обаче е малко по-различна... Една от най-близките ми приятелки е изключителна жена, напоследък изпаднала в житейска дупка. Много исках да я развеселя, да повдигна самочувствието й, и така се роди "това", нищо повече Обичам да правя хората щастливи... За протокола: имам прекрасен мъж до себе си, и - на ухо - всъщност никак не се харесвам.
    Поздрави!
  • Поздравления, Яна! С Жанет, Виктор и Септември!
  • една жена, Единствената!!!
  • Мисля, че това е едно интересно стихотворение не само със своите чисто литературни качества, явно оценени положително ( и с основания) от читателите му до този момент. От психологическа гледна точка то, според мен, е показателно за една поетична сублимация на нарцистичното начало на авторката, т.е. тя е писала от възхищение и любов И към самата себе си. Като допълнителен аргумент за тази ми теза ще посоча снимките в профила и, от вида и броя на които се предполага, че тя самата много се харесва ( и отново с основание - с такъв външен вид! ) и определено обича да се снима (общо 13 снимки, обединени в една). Съзнателен, надявам се, контрапункт от нейна страна на това по-подчертано нарцистично начало е избора и на никнейма imperfect (несъвършена).
    Някой може да каже, че тези ми разсъждения за личността на авторката нямат пряко отношение към стихотворението, и съответно са неуместни. В подобен случай ще отговоря, че те (разсъжденията ми) обясняват защо една жена пише в това стихотворение така, все едно че е мъж. Другото хипотетично обяснение е, че става дума за вариация на сексуалност, различна от обичайната.
    Поздрав!
  • !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
  • Поздравления, Яна!
  • Жани, благодаря ти!
  • Така правим... понякога
    Този ти е от изключително добрите стихове, лястовиче :*
  • Септ
    Никола
    Благодаря, че се спряхте и при мен!
Предложения
: ??:??