Една Любов
Живота си препъвах в гордостта.
Пиян се олюляваше – от страсти.
Душата ми политаше в калта...
След всеки удар мъничко пораствах.
В потока на сълзите се измивах.
И тръгвах пак с нозе, до кръв охлузени,
да търся любовта непредпазливо
в мъглата от погубващи илюзии...
Но всеки миг незрим до мен вървеше
Смиреният, родилият се в ясли.
Помазаникът праведен – до грешната.
Небесният Баща – до дъщеря Си...
Окъпа ме и бях новородена!
Покани ме на Тайната вечеря.
Разчупи хляба, даде и на мене.
От чашата отпих с ръце треперещи.
Една Любов във виното искри –
безкрайната Любов Богочовешка!
Изтръгва ме от пъкъла дори!
Дарява ми криле, Небе... и Вечност!
6.1.2018.
София.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Албена Димитрова Все права защищены
