22 февр. 2008 г., 18:21

Една прашинка нежност 

  Поэзия » Любовная
1087 0 26
Тежка е Луната. Свечерява се.
По тъмното копнежите умират.
Назаем ли те имах или раждаше
от сенките ми дните по-красиви?

По пръстите блещукаха светулки
и стъпвах по нападали звезди.
Просвирваха на тънките цигулки
щурчетата по късните добИ.

Откраднах ли си? Не, назаем взех си
една прашинка нежност за из път.
...Порасна вече малкото човече
и търси своя татко, своя път!
**********
Едно детенце в мрака се разплака.
С очи броеше нощни пеперуди.
Отдавна спирка влака си не чака,
а пътниците са сменени с други!

© Анета Все права защищены

Автор запретил голосование.
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??