22 feb 2008, 18:21

Една прашинка нежност 

  Poesía » De amor
1086 0 26
Тежка е Луната. Свечерява се.
По тъмното копнежите умират.
Назаем ли те имах или раждаше
от сенките ми дните по-красиви?

По пръстите блещукаха светулки
и стъпвах по нападали звезди.
Просвирваха на тънките цигулки
щурчетата по късните добИ.

Откраднах ли си? Не, назаем взех си
една прашинка нежност за из път.
...Порасна вече малкото човече
и търси своя татко, своя път!
**********
Едно детенце в мрака се разплака.
С очи броеше нощни пеперуди.
Отдавна спирка влака си не чака,
а пътниците са сменени с други!

© Анета Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??