Една прашинка нежност
Тежка е Луната. Свечерява се.По тъмното копнежите умират.Назаем ли те имах или раждашеот сенките ми дните по-красиви?
По пръстите блещукаха светулкии стъпвах по нападали звезди.Просвирваха на тънките цигулкищурчетата по късните добИ.
Откраднах ли си? Не, назаем взех сиедна прашинка нежност за из път....Порасна вече малкото човечеи търси своя татко, своя път!**********Едно детенце в мрака се разплака.С очи броеше нощни пеперуди.Отдавна спирка влака си не чака,а пътниците са сменени с други!
По пръстите блещукаха светулкии стъпвах по нападали звезди.Просвирваха на тънките цигулкищурчетата по късните добИ.
Откраднах ли си? Не, назаем взех сиедна прашинка нежност за из път....Порасна вече малкото човечеи търси своя татко, своя път!**********Едно детенце в мрака се разплака.С очи броеше нощни пеперуди.Отдавна спирка влака си не чака,а пътниците са сменени с други!
© Анета All rights reserved.
