14 мая 2018 г., 23:38

Една промяна

695 0 0

 

                                          Една жена навънка аз видях,

                                          какъв човек е тъй бързо разбрах,

                                          прегриза тя недъгавост, изпитах страх,

                                          необяснимо колко силен беше моят страх.

 

                                          Изсмя се на сълзите, тъй бързо се изсмя,

                                          помислих си че има съдба да е сама,

                                          защо да не е сама, защо да не е сама,

                                          изпъжда всяка болка тя просто със замах.

 

                                          Красива бе, това също видях,

                                          от красота, омраза и страх подгонен бях,

                                          красота ме гони като кола рали,

                                          омраза, страх са кучета, логично е нали?

 

                                          Сакатите осмива, бързо проумях,

                                          деца с дрипи осмива, това го осъзнах,

                                          гълъб с човка превита часове аз бях,

                                          жестокост факла заслепяваща, ослепях.

 

                                          Как само ослепях, един ритник видях,

                                          с виждащи очи по пътя сляп вървях,

                                          с гледащи в жената спокойно аз вървях,

                                          това не е просто грях, това не е просто грях.

 

                                          Намачкване видях, ловях ехиден смях,

                                          уплашен, тъжен бях, ах господи как бях,

                                          едно момиче мина от моя клас видях,

                                          тя позна жената която не познах.

 

                                          Смути се и уплаши и избяга тя,

                                          защо така забрави кажи за любовта,

                                          лицето променила си и не го познах,

                                          преди много години аз с тебе бях.

 

                                          Не те познах и много бе ме страх,

                                          това не е просто грях, това не е просто грях,

                                          щом че си ти разбрах аз вцепенен мълчах,

                                          два пъти аз наистина не те познах.

 

                                          30.04.18               

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Явор спасов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...