Една жена навънка аз видях,

                                          какъв човек е тъй бързо разбрах,

                                          прегриза тя недъгавост, изпитах страх,

                                          необяснимо колко силен беше моят страх.

                                          Изсмя се на сълзите, тъй бързо се изсмя,

                                          помислих си че има съдба да е сама,

                                          защо да не е сама, защо да не е сама,

                                          изпъжда всяка болка тя просто със замах.

                                          Красива бе, това също видях,

                                          от красота, омраза и страх подгонен бях,

                                          красота ме гони като кола рали,

                                          омраза, страх са кучета, логично е нали?

                                          Сакатите осмива, бързо проумях,

                                          деца с дрипи осмива, това го осъзнах,

                                          гълъб с човка превита часове аз бях,

                                          жестокост факла заслепяваща, ослепях.

                                          Как само ослепях, един ритник видях,

                                          с виждащи очи по пътя сляп вървях,

                                          с гледащи в жената спокойно аз вървях,

                                          това не е просто грях, това не е просто грях.

                                          Намачкване видях, ловях ехиден смях,

                                          уплашен, тъжен бях, ах господи как бях,

                                          едно момиче мина от моя клас видях,

                                          тя позна жената която не познах.

                                          Смути се и уплаши и избяга тя,

                                          защо така забрави кажи за любовта,

                                          лицето променила си и не го познах,

                                          преди много години аз с тебе бях.

                                          Не те познах и много бе ме страх,

                                          това не е просто грях, това не е просто грях,

                                          щом че си ти разбрах аз вцепенен мълчах,

                                          два пъти аз наистина не те познах.

                                          30.04.18