14.05.2018 г., 23:38 ч.

Една промяна 

  Поезия » Философска
424 0 0
Една жена навънка аз видях,
какъв човек е тъй бързо разбрах,
прегриза тя недъгавост, изпитах страх,
необяснимо колко силен беше моят страх.
Изсмя се на сълзите, тъй бързо се изсмя,
помислих си че има съдба да е сама,
защо да не е сама, защо да не е сама,
изпъжда всяка болка тя просто със замах.
Красива бе, това също видях,
от красота, омраза и страх подгонен бях,
красота ме гони като кола рали,
омраза, страх са кучета, логично е нали? ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Явор спасов Всички права запазени

Предложения
: ??:??