14.05.2018 г., 23:38

Една промяна

694 0 0

 

                                          Една жена навънка аз видях,

                                          какъв човек е тъй бързо разбрах,

                                          прегриза тя недъгавост, изпитах страх,

                                          необяснимо колко силен беше моят страх.

 

                                          Изсмя се на сълзите, тъй бързо се изсмя,

                                          помислих си че има съдба да е сама,

                                          защо да не е сама, защо да не е сама,

                                          изпъжда всяка болка тя просто със замах.

 

                                          Красива бе, това също видях,

                                          от красота, омраза и страх подгонен бях,

                                          красота ме гони като кола рали,

                                          омраза, страх са кучета, логично е нали?

 

                                          Сакатите осмива, бързо проумях,

                                          деца с дрипи осмива, това го осъзнах,

                                          гълъб с човка превита часове аз бях,

                                          жестокост факла заслепяваща, ослепях.

 

                                          Как само ослепях, един ритник видях,

                                          с виждащи очи по пътя сляп вървях,

                                          с гледащи в жената спокойно аз вървях,

                                          това не е просто грях, това не е просто грях.

 

                                          Намачкване видях, ловях ехиден смях,

                                          уплашен, тъжен бях, ах господи как бях,

                                          едно момиче мина от моя клас видях,

                                          тя позна жената която не познах.

 

                                          Смути се и уплаши и избяга тя,

                                          защо така забрави кажи за любовта,

                                          лицето променила си и не го познах,

                                          преди много години аз с тебе бях.

 

                                          Не те познах и много бе ме страх,

                                          това не е просто грях, това не е просто грях,

                                          щом че си ти разбрах аз вцепенен мълчах,

                                          два пъти аз наистина не те познах.

 

                                          30.04.18               

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Явор спасов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...