Една реалност

По пътя си срещаш проблем след проблем
и от живота дори се чувстваш уморен,
или пък за удоволствиe – минути пет,
така съдбата си решаваш занапред.

Към дрогата посягаш в тежки моменти
и безразборни контакти – в големи проценти.
Не вземаш предпазни мерки или защита,
но когато болестта дойде, не ще попита.

За последиците въобще не се притесняваш,
че и хората, които обичаш, така заразяваш.
Сега съжаляваш, но само за миг помисли,
лесно съдбата ти можеше да се промени.

И пак за помощ към мен протягаш ръка,
сълзите от очите ти се стичат като река...
Приятелите и роднините обърнаха ти гръб,
само аз оставам с теб до края на света.

И не мислим за последиците преди да е късно,
не сме толерантни – за нас не е присъщо.
Но ето, сега знаем – ще се държим различно,
ала след като борбата ни е засегнала лично!