15 авг. 2008 г., 15:12

Една старица подаряваше усмивки 

  Поэзия » Другая
705 0 16

Една старица подаряваше усмивки,

зад ъгъла надеждно протегнала ръка.

Косата и, небрежно вързана на плитка,

откриваше в лицето и безброй слънца.

 

Подритваха я уличните минувачи.

Минаваха през нея като мътен дим.

Не знаеха, че тя не може да заплаче,

защото в нея вече нищо не боли.

 

По ръцете и личаха тежките години.

По вените изпъкнали - немил живот.

Тя беше свикнала със хорските обиди,

затуй поднасяше с усмивките любов.

 

И там, зад ъгъла, плетеше нежно,

усмивки крехки, перлени следи.

В косите и в плитка сплетена надежда,

старицата поднасяше мечти.

© Сияна Георгиева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??