Една старица подаряваше усмивки
Една старица подаряваше усмивки,
зад ъгъла надеждно протегнала ръка.
Косата и, небрежно вързана на плитка,
откриваше в лицето и безброй слънца.
Подритваха я уличните минувачи.
Минаваха през нея като мътен дим.
Не знаеха, че тя не може да заплаче,
защото в нея вече нищо не боли.
По ръцете и личаха тежките години.
По вените изпъкнали - немил живот.
Тя беше свикнала със хорските обиди,
затуй поднасяше с усмивките любов.
И там, зад ъгъла, плетеше нежно,
усмивки крехки, перлени следи.
В косите и в плитка сплетена надежда,
старицата поднасяше мечти.
© Сияна Георгиева All rights reserved.
