Една страна

И така, питам аз сега -
де да ходя в този тъмен час?
Облаци мрачни стопиха снега,
дъжд метежен изляха над нас.

Струпват се мрачни над мен
сякаш искат поклон от земята,
от света прекрасно зелен
треперят дори небесата.

Гръм прониза страната,
старото уж ни напусна,
разцепи на две и стената
заедно със съвестта гузна.

Гръм втори удари тази земя,
тоз път падна вековният дъб.
Мощен звук навред се разля
стигна чак до вселенския пъп.

Дървото на две – изгоря,
прах по земята разстла,
последни отломки вятър ги вя.
Надеждата попари слана.