Paur (Симеон Дончев)
336 2670
5 июл. 2007 г., 11:27

Една запомнена... (Гурбет) 

  Поэзия
506 0 4

Една запомнена
вечер в Копривщица
На Виолета и Янко

Алберт, Алберт.

Душата дива,
не можеш със забрани укроти.
Тегли родното. Забиват
спомени - невидими стрели.

Годините прекарани далеч
са променили твоите черти.
Със непознати - родна реч.
Чуй! Въздухът трепти.
*
Изчезнаха забраните.
Запяваме нестройно. Песен.
Споделени се притварят раните,
от дългата и чужда Есен.

И като че ли... пак сме млади -
безвременни... И пак до колене
морето е... А, Обичта ни - барикада!
Какво ли може да ни спре?!!
*
Алберт, Алберт.

Навярно нивга!
Не ще се срещнем пак.
Но нещо в нас говори, милва -
носталгия по детския ни бряг.

8 Януари 2003, Ломбо Есте

NB
Оказах се лош пророк - срещите със случайно срещнатите в Копривщица, емигрирали преди 50 години в Израел Алберт и Нели продължават. Не така често, както ни се иска

© Симеон Дончев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • "Алберт, Алберт"

    Всяко твое стихотворение си има физиономия. Това е талант.
  • Не се разделяйте, макар и рядко да са тези срещи!
    Поздрави!
  • Хубаво! Поздравление , Симо!
  • Много е хубаво!
    А за срещите... истинските приятели,както казва Ричард Бах,се срещат отново,било то след броени мигове или след няколко живота.
    Поздрав
Предложения
: ??:??