Една запомнена... (Гурбет)
Една запомнена
вечер в Копривщица
На Виолета и Янко
Алберт, Алберт.
Душата дива,
не можеш със забрани укроти.
Тегли родното. Забиват
спомени - невидими стрели.
Годините прекарани далеч
са променили твоите черти.
Със непознати - родна реч.
Чуй! Въздухът трепти.
*
Изчезнаха забраните.
Запяваме нестройно. Песен.
Споделени се притварят раните,
от дългата и чужда Есен.
И като че ли... пак сме млади -
безвременни... И пак до колене
морето е... А, Обичта ни - барикада!
Какво ли може да ни спре?!!
*
Алберт, Алберт.
Навярно нивга!
Не ще се срещнем пак.
Но нещо в нас говори, милва -
носталгия по детския ни бряг.
8 Януари 2003, Ломбо Есте
NB
Оказах се лош пророк - срещите със случайно срещнатите в Копривщица, емигрирали преди 50 години в Израел Алберт и Нели продължават. Не така често, както ни се иска
© Симеон Дончев All rights reserved.
