Една запомнена... (Гурбет)

Jul 5, 2007, 11:27 AM

Poetry

536 0 4

Една запомнена
вечер в Копривщица
На Виолета и Янко

Алберт, Алберт.

Душата дива,
не можеш със забрани укроти.
Тегли родното. Забиват
спомени - невидими стрели.

Годините прекарани далеч
са променили твоите черти.
Със непознати - родна реч.
Чуй! Въздухът трепти.
*
Изчезнаха забраните.
Запяваме нестройно. Песен.
Споделени се притварят раните,
от дългата и чужда Есен.

И като че ли... пак сме млади -
безвременни... И пак до колене
морето е... А, Обичта ни - барикада!
Какво ли може да ни спре?!!
*
Алберт, Алберт.

Навярно нивга!
Не ще се срещнем пак.
Но нещо в нас говори, милва -
носталгия по детския ни бряг.

8 Януари 2003, Ломбо Есте

NB
Оказах се лош пророк - срещите със случайно срещнатите в Копривщица, емигрирали преди 50 години в Израел Алберт и Нели продължават. Не така често, както ни се иска

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Смиф (Валентин Евстатиев)

2007-07-06T21:55:49+03:00

"Алберт, Алберт"

Всяко твое стихотворение си има физиономия. Това е талант.
Aneta_kz (Анета)

2007-07-05T18:01:16+03:00

Не се разделяйте, макар и рядко да са тези срещи!
Поздрави!
mariniki (Магдалена Костадинова)

2007-07-05T12:00:47+03:00

Хубаво! Поздравление , Симо!
i2na (Инна)

2007-07-05T11:57:26+03:00

Много е хубаво!
А за срещите... истинските приятели,както казва Ричард Бах,се срещат отново,било то след броени мигове или след няколко живота.
Поздрав