30 июн. 2009 г., 20:25

Еднакви прашинки

609 0 13

 

 

 

Здравей...
Приличаш на мен.
Съвсем еднаква прашинка си.
Избягала от счупеното преспапие си, нали?
Аз тежа 21 грама и съм по-скоро енергия...
И ти си същата, нали?
Искам да те обичам. Може ли?
Както себе си, даже много повече.
Ти ме обичай, колкото искаш.
Но аз се нуждая да те обичам.
Какво ще кажеш да поиграем на тази...
Вечната игра? Живот я наричат. 
Но аз си мисля, че е по-скоро пъзел.
И ти ли така?...
Ще залепваме заедно парченцата от света.
Да започнем от вътрешния си космос.
Ще продължим и със външния сън след това.
По-лесно е, нали, бяла прашинке?
По-лесно се живее със сродна душа.

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ол Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...