4 дек. 2018 г., 13:59

Едно и също

509 0 0

По пътя има много диви

круши, ябълки и сливи,

а по житейските ни друми,

сал политически зулуми.

 

С корупции и далавери,

водачите ни са авери.

Болен носи здрав и псува,

трохата - паста му се струва.

 

Но да се върнем пак на пътя,

внимавам нещо да не стъпя.

Застлан е с гнили плодове,

че няма кой да ги бере.

 

Покълват семената, никнат.

Пътуващите нека свикват.

Падналите плодове

ще заприличат на море.

 

Животът ни е съща драма,

за вкусен плод, берачи няма.

Множи се гнилото, множи.

На нов асфалт, а как смърди...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...