Dec 4, 2018, 1:59 PM

Едно и също

  Poetry
504 0 0

По пътя има много диви

круши, ябълки и сливи,

а по житейските ни друми,

сал политически зулуми.

 

С корупции и далавери,

водачите ни са авери.

Болен носи здрав и псува,

трохата - паста му се струва.

 

Но да се върнем пак на пътя,

внимавам нещо да не стъпя.

Застлан е с гнили плодове,

че няма кой да ги бере.

 

Покълват семената, никнат.

Пътуващите нека свикват.

Падналите плодове

ще заприличат на море.

 

Животът ни е съща драма,

за вкусен плод, берачи няма.

Множи се гнилото, множи.

На нов асфалт, а как смърди...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...