По пътя има много диви

круши, ябълки и сливи,

а по житейските ни друми,

сал политически зулуми.

С корупции и далавери,

водачите ни са авери.

Болен носи здрав и псува,

трохата - паста му се струва.

Но да се върнем пак на пътя,

внимавам нещо да не стъпя.

Застлан е с гнили плодове,

че няма кой да ги бере.

Покълват семената, никнат.

Пътуващите нека свикват.

Падналите плодове

ще заприличат на море.

Животът ни е съща драма,

за вкусен плод, берачи няма.

Множи се гнилото, множи.

На нов асфалт, а как смърди...