4.12.2018 г., 13:59

Едно и също

503 0 0

По пътя има много диви

круши, ябълки и сливи,

а по житейските ни друми,

сал политически зулуми.

 

С корупции и далавери,

водачите ни са авери.

Болен носи здрав и псува,

трохата - паста му се струва.

 

Но да се върнем пак на пътя,

внимавам нещо да не стъпя.

Застлан е с гнили плодове,

че няма кой да ги бере.

 

Покълват семената, никнат.

Пътуващите нека свикват.

Падналите плодове

ще заприличат на море.

 

Животът ни е съща драма,

за вкусен плод, берачи няма.

Множи се гнилото, множи.

На нов асфалт, а как смърди...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...