13 дек. 2006 г., 22:44

Едно изгубено приятелство

2.6K 0 2

Промених се аз.

Промени се и ти

Вече няма ни нас,

А бяхме сестри.

 

Погледна ли към теб

Отклоняваш очи

Обръщаш ми гръб

И пак сме сами.

 

 

Не изпитвай омраза

Недей ме съди

Лицемерът намразва

И всичко руши

 

Ако мога да върна

старите дни

Ще опитам да сбъдна

Предишни мечти

 

Ала късно е вече

Да търсим вина

Твърде далеч е

На раздялата мига

 

Няма как да върнеш

Проронена сълза

Можеш само да бродиш

С осиротяла душа

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивелина Балабанова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...