13 дек. 2006 г., 22:44

Едно изгубено приятелство

2.6K 0 2

Промених се аз.

Промени се и ти

Вече няма ни нас,

А бяхме сестри.

 

Погледна ли към теб

Отклоняваш очи

Обръщаш ми гръб

И пак сме сами.

 

 

Не изпитвай омраза

Недей ме съди

Лицемерът намразва

И всичко руши

 

Ако мога да върна

старите дни

Ще опитам да сбъдна

Предишни мечти

 

Ала късно е вече

Да търсим вина

Твърде далеч е

На раздялата мига

 

Няма как да върнеш

Проронена сълза

Можеш само да бродиш

С осиротяла душа

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивелина Балабанова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...